четвъртък, 10 март 2016 г.

Хобитата в екипа и колко различни сме всички

Днес сме си избрали една много забавна тема, а именно – нашето хоби! Но не общо такова, а онова, което е на сърце на всеки от нас – поотделно.
Искаме да Ви разкажем малко повече за онова, което ни прави щастливи в обикновените делнични дни, което кара очите ни да светят, когато разказваме за изминалия уикенд. За онова, което чакаме с нетърпение! За онова, около което се въртят всички наши планове за следващата отпуска!


Ако погледнем чисто теоретично, хобито е описано в тълковния речник, точно с 2 реда… Но ние не гледаме така, предпочитам да му дам определение със няколко думи, които присъстват в разказа за любимото ни занимание на всеки – свобода, емоция, спокойствие, вдъхновение, щастие, очакване, наслада… Безброй са определенията за онези откраднати и истински изживени моменти, в които потъваш и които ти дават усещането за щастие. Така гледаме на хобито ние от НИТЕЛ М, то не е просто занимание, а прилив на адреналин и разбира се – удоволствие!

А сега да видим и какво разказа всеки от нас (или по-точно, една част от нас) за своето хоби…


Галя (G):

Страстта ми е да творя, но не мога да го огранича в една сфера. Обичам да шия, да давам живот на пръв поглед безполезни неща от бита или чисто и просто да променям предназначението им. Колко красива ваза може да се получи от ролка за стреч фолио, интересен гердан от водачи за ципове или пък нестандартна и свежа рокля от стар панталон... Всичко е въпрос на въображение…”

Лъчезар:

„В свободното си време се занимавам с бойни изкуства - главно бокс и система (руско военно бойно изкуство). Мисля, че в залата открих най-добрия начин за себе си да се разтоваря от проблемите на ежедневието и в същото време да презаредя. Там се научих да съм по-спокоен и уравновесен, а и в същото време никога не е излишно да те понатупат малко, за да слезеш на земята!”
Дани:

Моето хоби, ако мога да го нарека така, е snowboard!!! Той ме кара да се чувствам свободна, спокойна, а и ми дава нужната доза адреналин, от която се нуждая. Не мога да кажа, че страха го няма, въпреки че вече 5-та година карам. Всеки път щом се кача на дъската и пред мен всичко е бяло и доста пъти високо(смее се), се появява онова странно и същевременно уникално чувство на емоция, което ме кара всяка година да тръпна в очакване на първия сняг.”

Тони:

„Моето хоби, което за жалост не ми е професия, е да пия бира! Най- много обичам да пия бира. Пия бира горе долу от 10-11 години, когато бях може би 5-6 клас - тогава изпих първата си бира. От тогава просто се влюбих в горчивата течност и пиенето на бира стана моето хоби. Обичам да пия бира по всяко време - без значение дали е сутрин или вечер, светло или тъмно, топло или студено(за предпочитане топло), единственото условие е бирата да е студена.
Защо това ли? Защото пиенето на бира ми дава възможността след като изпия няколко, да се отпусна след дългия и тежък работен ден, а когато не работех... просто след деня!“(Смее се)
Това, разбира се, е чувството за хумор на Тони и той ни увери в това! Такъв си е той... Истината е обаче, малко по-различна – най-много обича да прекарва времето си навън, в слънчевите и топли дни с приятели! А интересът към бирата му е малко по-задълбочен и включва познания за технологията на производството и спецификата на различните видове бира, по цял свят. 


Ауара:

„Моето хоби са маникюрите! Като дете, до 9-ти клас си ядях ноктите, не само ноктите, ами и всичко около тях… Голяма трагедия бях! И тогава реших (в 9-ти клас) да спра да си го правя и да ставам момиченце. Обаче нито горчиви лакове, нито люти чушки успяха да ме спрат и прецених, че ще започна да си ги рисувам, за да ме е жал да ги съсипвам. И така, чак до днес!“

Милен:

„Моето хоби, ако може да се нарече така, е да ходя на разни разходки с приятели… или иначе казано, да напуснем малко София и забързаното ежедневие на големия град. Да се съберем много хора, да се качим на колите и да отидем до някоя забележителност в красивата ни България…Или просто да стигнем до някоя готина полянка, рекичка, езеро или нещо, което ни дава възможност да се забавляваме и да хапнем нещо изпечено на огън! Да се смеем и играем като деца с някоя топка, федербал или фризби, да се гоним по поляната все едно отново сме деца и да избягаме от сивото ежедневие на пораснали хора. 
Това може да се каже, че е моето хоби или по-скоро нещо, което бих правил всеки ден стига да имам възможност!“

Ани:

„Хмм.. Всъщност аз съм имала много хобита. В различни моменти съм обичала, доста различни неща.. за добро или лошо, си нямам някое, на което да съм вярна от детството или от ученическите си години. Но може би до момента най-любимо ми е било спортът. Това е нещото, за което милея всеки ден и не ми е омръзнало и до днес. Точно конкретен не – може би най-много си обичам фитнеса, йогата и бягането. Просто ме карат да се чувствам силна, способна и ме зареждат с много енергия. Но отскоро си имам и нова идея – езда. Много си мисля за това и мисля с настъпването на следващия сезон, да опитам и да си направя една среща с някое конче!“

„Моето хоби” – Първа част
             Нител М ЕООД 

Няма коментари:

Публикуване на коментар