сряда, 29 юни 2016 г.

Емоциите от тиймбилдинг - 2016 година

Днес ще Ви разкажем за Банско или по-точно за едно пътуване до Банско, или още по-точно за нашето пътуване до Банско! Да, да, за да бъдем малко по-точни, ще поясним, че тази година тиймбилдингът ни беше в Банско. Както винаги, бяхме в пълен състав и както винаги, си изкарахме страхотно. 
Ние от НИТЕЛ М, всяка година пътуваме някъде в чест на това, че сме заедно, най-често през месец юни и нямаме търпение да Ви споделим как мина тазгодишното ни приключение. Наситено в емоционален план, пълно със смях, игри и предизвикателства и разбира се, почивка!

Въпреки че идеята до някъде беше да се скрием от високите температури в това време на годината, спокойно можем да заявим, че не ни се получи особено добре :). Това пък от своя страна ни донесе още една малка доза предизвикателства, най-вече за първата игра. 

Както знаете, основната идея на тиймбилдинга е колективът да се сплоти и да се организират игри в екипи, за да действаме заедно. Не че точно ние имаме нужда от такива игри, защото и без друго се обичаме безкрайно. Но въпреки това, с изненада можем да кажем, че всяка година си имаме по нещо, което откриваме за някой друг и това е най-важното. Да опознаем колегите си извън офисната среда е нещо страхотно, защото имаш възможността да създадеш една малко по-задълбочена връзка с хората, които така или иначе вече обичаш и уважаваш.

Първата игра се случи още в първия ден от преживяването ни, малко след като пристигнахме.

Разделихме се на пет отбора от по двама души и трябваше да стартираме с три точни мисии. Състезавахме се за време – най-бързият печели. Ще Ви разкажем малко повече за тази игра, тъй като ни взе не само акъла, но и всичките налични сили.

Та… часът на старта беше 14:00, а температурата около 30 градуса. Теренът на зададените ни обекти беше Банско, а местоположението им – неизвестно, защото не познаваме града. Нямахме право да използваме навигацията на телефоните си и беше точно след пищния обяд :) Представете си картинката...

Първата ни мисия беше да открием заведение, чието име съдържа 2 думи:  първата - човек, който има внуче, а втората – вид италианска паста!?!?? Добре… после трябваше да се снимаме пред заведението и да вземем касова бележка за нещо закупено оттам.
  
Втората задача беше да открием читалището в град Банско - читалище "Никола Й. Вапцаров". За изпълнението на тази задача ни бяха необходими снимка или видео на събитието, което се провежда в момента там, както и снимка с човек, работещ в самото читалище. Дотук добре, но в тази задача изскочи и нещо непредвидено – точно тогава в читалището нищо не се случваше, даже нямаше изложба, но импровизацията ни е любима, така че всички екипи се справиха със ситуацията.

Третата задача беше свързана с музей „Никола Вапцаров” – първо да го открием, второ – да си купим билет, трето – да зададем няколко въпроса към служител на музея и четвърто – снимка или видео със същия служител.
Играта приключваше с връщането в хотела, което за някои от нас, се оказа най-трудната задача, но всичко се случва. В крайна сметка си имахме победители – в случая Дани и Миряна - и победени :) Разбира се, си имахме и награди и много спечелени емоции. 

Втората и третата игри се разиграха през втория ден. Но нека не бързаме твърде много.
Във втората игра отново бяхме на отбори, изглеждаше доста по-спокойна на пръв поглед, но заради нас или друг фактор, емоциите отново ескалираха максимално.

Бяхме на два отбора и имаше куп неизвестни за нас предмети, които след подаден сигнал, в един момент се оказаха на земята. Всеки отбор трябваше да съумее да вземе всичко необходимо, за да си спретне един прекрасен и пълноценен пикник. Но в хаоса (и като казвам „хаосът”, говоря буквално) единият отбор се озова главно с препарати против насекоми, а другият се беше запасил с голямо количество храна. Затова журито (Мими и Вики) отреди, че победители са и двата отбора и за награда обединихме пикниците в един. И ето че в крайна сметка си бяхме отново заедно :)

Третата игра беше в същия, втори ден, и носи името „Шапка”. Отново се озовахме на отбори по двама души, но този път трябваше да си обясняваме един на друг думи:  в първи кръг - описани с няколко думи, втори - само с една асоциативна и в трети - само с жестове. Може би не знаете, но ние обожаваме този тип игри и не пропускаме възможност да изиграем по някоя във всеки удобен случай.

Ииии така приключихме с игрите. Три за късмет :) През останалото време се отдадохме на приказки, шеги, сладкиши, разходки, малко сън, много музика, плаж и много спа. Бяха страхотни три дни, които бихме повтаряли ежемесечно, но за съжаление по принцип петък е работен ден.

Надяваме се, че сме успели да Ви предадем малко от нашите емоции и най-малкото сме Ви вдъхновили за едно лятно приключение :) Толкова за този път, за нас беше удоволствие да споделим с Вас нашето малко пътешествие, като разбира се, оставихме и някои подробности само за нас!
Хубав четвъртък! С много усмивки, екипа на НИТЕЛ М 

вторник, 21 юни 2016 г.

Отлагането – какво е това „чудо” и как да го прогоним? – част 2

В предишната част си поговорихме какво точно представлява отлагането  и започнахме с предложения за неговото преодоляване. В част 2 ще продължим с това и ще разгледаме няколко антиотлагащи стратегии.

1.    Разберете ЗАЩО отлагате
Това може да зависи както от вас, така и от задачата. Но е важно да се разбере кое от двете е от значение в дадена ситуация, така че да можете да изберете най-добрия подход за преодоляване на вашето нежелание да извършите работата.

Една от причините е, че хората, които намират определена работа за неприятна, се опитват да я  избегнат точно заради това. Повечето работни места имат неприятни или скучни аспекти на задълженията, а често най-добрият начин за справяне с тях е да ги преодолеем и извършим бързо, така че да можем да се съсредоточим върху по-приятните страни на работата.


Друга причина е, че хората сме дезорганизирани. Организираните успяват да не се поддават на изкушението, защото имат задачи като приоритет, правят списъци и лични планове за обучение, графици, чрез които се подчертава колко е важно работата да е раздробена и да се определи точно кога е наложително да се свърши.

Също така са планирали колко време ще отнеме задачата да се изпълни и са работили назад от този момент, за да идентифицират как да избегнат закъснения, ако е имало такива. Организираните хора са също така в по-добра позиция да избегнат отлагането, защото те знаят как да прекъснат работата, но и как да я управляват после.

Дори ако сте организирани, можете да се чувствате претоварени от задачата. Може да се съмнявате, че нямате уменията или ресурсите, от които се нуждаете, за да свършите работата и така може да потърсите утеха в такива задачи, които познавате и сте в състояние да изпълните. За съжаление, важната задача няма да си отиде - истински важните неща рядко го правят.

Също така, може да се страхувате от успеха, точно толкова колкото и от провала. Например може да си мислите, че успехът ви ще доведе до повече отговорности или че ще бъдете принудени да поемете неща, които са извън вашите компетенции.

2.    Практикувайте антиотлагащи стратегии

Отлагането е навик - един дълбоко вкоренен модел на поведение. Това означава, че не можем да го преодолеем за една нощ. Навиците престават да бъдат навици, само когато сте спрели да ги практикувате изцяло. Съветите ще работят по-добре за едни хора, отколкото за други и за някои задачи, отколкото за други. И понякога, може би просто трябва да се опита нов подход, за да се победи отлагането!

Ето и няколко съвета, които ще ви помогнат да се справите с отлагането:

-          Измислете си награда. Например обещайте си парче вкусна торта и шоколад, ако сте свършили определена задача до обяд. И не забравяйте да забележите колко добре се чувствате от завършването на задачата.

-          Помолете някого да ви проверява. Когато имаме другар и знаем, че сме наблюдавани, работим под напрежение и завършваме нещата. Този принцип се прилага при диети или в подкрепящите групи за работа с хора със зависимости. Подходът е изключително успешен. 

-          Идентифицирайте неудовлетворяващите страни на това да НЕ свършите работата.

-          Помислете и изчислете колко време струва тази задача на вашия работодател. Така както ви се плаща, за да извършвате определени неща, така и не ви се плаща за други. Помислете кои от тях са в списъка ви и ако има такива, които не са – по-скоро се засрамете, защото няма да получите нищо за тях.

Ако пък отлагате, защото сте дезорганизирани, ето как може да се справите:

-          Създайте си списък със задачи, така че да не може „удобно” да забравите за неприятните или непреодолимите задачи.

-          Специализирайте се в правенето на графици и планирането на проекти, така че да знаете кога да стартирате всички важни задачи.

-          Обвържете се със срокове, за да нямат време за отлагане.

-          Фокусирайте се върху задачата в правилното време.

За да имате добри шансове за справяне с отлагането, първо трябва да осъзнаете, че го правите! След това трябва да определите „защо” и да предприемете необходимите стъпки за преодоляване.



Надяваме се, че ви е било от полза. Решаването на проблемите започва с тяхното осъзнаване – колкото по-рано, толкова по-добре!

Източник: www.mindtools.com


четвъртък, 16 юни 2016 г.

Какво държим на бюрото си и кое ни носи настроение?

Днес е страхотно слънчев четвъртък, което много ни радва и сме сигурни, че и с Вас е така. Тъй като усмивките са ни широки и сме много доволни, че утре е петък, днес ще Ви покажем кое поддържа настроението ни в офиса. Кои са дребните нещa, с които сме се обградили в нашата офис-обител и разбира се, защо?

В офиса на НИТЕЛ М всеки има специално отношение към бюрото си, затова и решихме всъщност и да разкажем малко за това и на Вас.

Всичко си има определено място, значение и ефект върху всеки от нас!


Бухалчета Мелани ги обожава – намират място във всеки аспект от нейното ежедневие, разбира се и в офиса. Нейната малка муза в офиса е й фигурка на бухалче, която стои винаги на преден план на бюрото й.

Лъчо от своя страна, както и по принцип, обича да владее хаоса. На бюрото му може да се открият безброй странни предмети – модифицирани фигурки, музикални инструменти, кутийки-магнити, но любимото му винаги остава наградата му КОЛЕГА № 1“, за която няма нужда от обяснение.




За Ани най-голямо значение имат цветовете! Ако нещо намери място там, то задължително е нещо цветно. Както казва тя: „В офиса има 3 неща, които ме ободряват най-много – цветовете, кафето и малката бележчица от Мими, на която пише - Усмихни се.



Дани пък, най-много държи на една бележчица, на която са записани няколко насърчителни цитата, свързани с работата. Това ако не е мотивиращо, кое? Разбира се, на бюрото на Дани се намира място и за няколко картички и една скъпа снимка :)

Ауи пък много обича своите кламери. Обича ги, защото са големи и защото са цветни и я карат да се усмихва! А и предават цвят на всяка следваща страница!

Теди държи на бюрото си бели листа, изписани с всякакви напомнящи фрази и списъци, просто защото държи да са пред очите ѝ и да поставя тикчета на свършените задачи. Около монитора ѝ са залепени цветни листчета с разни „размери“ за снимки и т.н. За нея обаче любима остава цветната картичка за рождения ѝ ден, която е и много усмихната!



На бюрото на Цвети можем да разгледаме няколко рисунки и много малки, цветни бележки, а през това време, компания ще ни правят двата малки Миньона. И именно те са фаворитите на Цвети, предполагаме, защото много я слушат, но гарантираме – Цвети не е злодей, просто всеки се променя, Миньоните също :)



Бюрото на Ники – нормалните неща – куп бележки, листи, стрес топче и любимото му - негова снимка с Мими от сватбата им. Но и нещо друго се набива на очи... липсата на новия член в семейството – 5-месечната Вики. Така че, съвсем скоро очакваме нов талисман на неговото бюро – например снимка от кръщенето на Вики :)

А сега си представете два химикала противоположно залепени един за друг – единият син, другият червен – залепени така, че да се получи дълъг химикал в два цвята, или по-известен като „Показалката“. Това е любимият предмет от бюрото на нашата Галя, както и нейното сандъче с бисери и изчисления (:



Ако трябва да обобщим – няколко бюра, много любими предмети. Всеки със своя история, носещи усмивки, спомени и мотивация! Това беше и последната доза скрита информация от кухнята на НИТЕЛ М :)

понеделник, 6 юни 2016 г.

Отлагането – какво е това „чудо” и как да го прогоним? – част 1

Отлагането. Едва ли има някой, който да не го познава и поне веднъж да не се е опитвал да се пребори с него.

Ако сте открили за себе си, че го практикувате и отлагате важни задачи отново и отново – не се тревожете, не сте сами!  В действителност много хора отлагаме до известна степен,  но има такива, които са хронично засегнати от отлагането.  Това спира развитието на потенциала им и пречи на кариерните им възможности.


Ключът към контролиране на този разрушителен навик е да си го признаем сами пред себе си, а когато започнем  да протакаме, да разберем защо това се случва и да предприемем активни стъпки, за да управляваме времето си и резултатите по-добре.

Какво е отлагането, или т.нар. „прокрастинация”?

Отлагаме, когато не вършим нещата, които трябва да бъдат съсредоточени върху "точно сега", обикновено в полза на нищоправенето, което е по-приятно.

Според психолога проф. Clarry Lay, с виден опит по този въпрос, отлагането се случва, когато има "времева разлика между възнамеряване и поведение, което трябва да влезе в сила." Това е времето, когато има значителен период от между когато хората имат намерение да вършат работа и когато те всъщност го правят.

Как да се преборим с отлагането?
Има няколко стъпки, които ще ни помогнат да го превъзмогнем. 

1.    Дайте си реална сметка, че отлагате
Ако сте честни със себе си, вероятно знаете, когато отлагате.

Ето някои полезни индикатори,  които ще ви помогнат да разберете кога отлагате:

-          Попълвате деня си с ниско приоритетни задачи от вашия списък;
-          Четете електронната си поща няколко пъти, без да започвате работа по задачите от имейлите или не решавате какво ще се прави с тях;
-          Сядате да вършите високо приоритетна задача и почти веднага отивате да си направите чаша кафе;
-          Оставяте важни задачи от вашия списък незавършени или незапочнати, дори когато знаете, че не трябва да е така;
-          Редовно казвате "Да" на маловажни задачи, които другите ви молят да направите и запълване времето си с тях, вместо да се заемете с важните задачи, които вече са във вашия списък;
-          Стоите в очакване на "правилното настроение" или на "точното време", за да се справите с важна задача.

Важно!


Поставянето на една маловажна задача на заден план не е непременно отлагане: това може да бъде само добро приоритизиране!

Отлагането на важна задача за кратък период от време, защото се чувствате особено уморени, не е непременно „отлагане”, така че стига да не се забавите със стартирането на задачата за повече от един ден, отлагането е само конкретно за този случай.

Ако имате истински добра причина за разсрочване на нещо важно, това не винаги е задължително отлагане. Но ако просто търсите извинение, защото наистина не искате да го направите, следователно – отлагате!

В своята статия от 1986 г. "At Last, My Research Article on Procrastination", публикувана в журнал за изследване на личността, проф. Lay отбелязва, че поведението на отлагане не зависи от необходимост за постижения, енергия или самочувствие. С други думи, може да има вечно отлагане,  дори ако сте уверени в собствените си способности, енергични и можете да се насладите на това, което постигате.


Ако темата ви е интересна, не отлагайте, за да разберете повече! А от нас имате гарантирана втора част, в която ще разкажем още малко.


Захващайте се за работа и до скоро!

Източник: mindtools.com


сряда, 1 юни 2016 г.

Запознайте се... с майките и децата в НИТЕЛ М

Единствената любов, в която наистина вярвам, е любовта на майката към децата й.” – Карл Лагерфелд

Не можем да бъдем сигурни в истинността на това твърдение, но ние от НИТЕЛ М сме абсолютно убедени, че няма по-истинска, по-нежна и по-безкористна любов от тази!

Днес е първи юни – Ден на детето – един мил, топъл и много слънчев празник, който ние безкрайно обичаме. Празникът на невинността, на налудничавия и магически оптимизъм, празник на далечните мечти и обикновените желания, празник на искрящите очи, връхлитащите идеи и неподозирани пакости… Ден, в който честваме най-скъпото на човечеството – децата! Затова, без много приказки, искаме да ви запознаем с една много скъпа част от екипа ни - те са 3 и са майки…Ето ги и тях:

Мария е майка съвсем отскоро или по-точно от почти 5 месеца. Винаги позитивно настроена, усмихната, лъчезарна, приказлива и много емоционална, но и истински работохолик… Затова ще ни бъде много интересно да разберем, как всъщност ѝ се отразява майчинството и дали нейната прекрасна малка дъщеря Вики е завладяла на 100% съзнанието на майка си!

Галя е нашето питащо момиче – винаги иска да знае всичко! Тя е много любознателна, дейна, усмихната, пряма, отговорна и много обичлива, просто ни е интересно, какво е научила през последната година, тъй като дъщеря ѝ София се роди през месец юни 2015 година.

Миряна е майка на две деца – две страхотни момчета – Филип и Дамян. Филип е на 3, а Дамян на 1, така че Миряна безспорно е с най-голям опит сред нашите майки. Но дори и да не беше така, тя винаги би се справила с положението! Ведра, мила, жизнена, темперамента и много дисциплинирана – все качества, на една добра майка.
А ето и техните отговори на едни обикновени въпроси за техните малки съкровища…
  1. "Професия мама” – как ти се отразява?
Мими: Не знам дали е професия или е призвание… според мен трябва да усетиш майчинския инстинкт, за да разбереш, че си МАМА. Аз лично в началото не го усетих, гледах детето си уплашено и се чудих защо нещата не са като по книгите, но после просто свикваш и осъзнаваш, че е прекрасно и осмислено да бъдеш мама.

Галя: Не мога дори да си мечтая за по-хубава "професия".

Миряна: Мотивира ме да съм по-организирана и по-търпелива отвсякога.
  1. Какво се промени най-много в живота ти след появата на децата/детето?

Мими: Всичко, абсолютно всичко – спя по-малко, чувам всяко нейно помръдване, ям каквото ще е добре за нея, защото я кърмя. Всяка мисъл е първо за нея и после за останалите – къде ще ѝ е добре, как, по кое време… Животът се променя, но в положителна посока – безспорно!

Галя: Ами хем съм си същата, хем всичко е различно... Като магия е... Дните ми никога не са били по-щастливи!

Миряна: Приоритетите ми се преобърнаха. Промених се и самата аз.


  1. А какво ти липсва от времето преди това?
Мими: Свободата да правя, каквото си искам – да отидем на кино, просто да отидем на бар и такива неща…но те са маловажни вече.

Галя: Може би единствено понякога ми липсват часовете само за мен, да чета книга, да гледам хубав филм.

Миряна: Свободното време. Липсва ми да имам цял ден за нищоправене

  1. Кой беше първият момент, в който осъзна, че си майка?

Мими: Още в болницата ми се случи, втората вечер, в която дойдоха да я вземат. Защото в болницата, в която родих, бебетата спят на друго място и в 23:00 часа ги вземат, та когато втората вечер дойдоха, така плаках и тогава осъзнах, че майчинският инстинкт е много силно нещо.

Галя: Ох, ами сложно е за обяснение... Може би седмица - две след като се прибрахме у дома и изцяло се грижих за малката!

Миряна: Всеки миг с децата откривам ново амплоа на майката. Като стратегическа игра - всяко ниво е по-трудно, по-голямо и по-ангажиращо и ти се струва, че предходното е било нищо работа, но реално не е така. Майчинството започва още с бременността.

  1. Кое беше или все още е най-голямото предизвикателство в майчинството?
Мими: Да разбереш, какъв е точно проблемът, който се е появил, защо плаче, мрънка или нервничи и това винаги ще е предизвикателство (хаха).

Галя: Предизвикателства има всеки ден и с напредване на възрастта на детето предизвикателствата стават все по-големи. Най-искрените, щастливи и изпълнени с много любов мигове!

Миряна: Възпитанието на децата и по-конкретно балансът между дисциплината и любящото приемане.

  1. Как би описала времето с детето/децата си с няколко думи?
Мими: Прекрасно, незаменимо и безценно.

Галя: Най-искрените, щастливи и изпълнени с много любов мигове!

Миряна: Щастие нащрек

  1. Каква/какви искаш да станат, когато порасне/пораснат?

Мими: Нека тя сама избере пътя си, надявам се да мога да се владея и само да я насочвам, а не да определям. Аз съм била така, за което съм много благодарна на родителите си, че са ме оставили дама да избера пътя си.

Галя: Щастлив човек! Ако сега мен ме питат каква искам аз да стана като порасна, отговорът би бил само един – Майка.

Миряна: Щастливи възрастни.


  1. Кое е нещото, на което искаш да я/ги научиш?
Мими: Да уважава себе си, да се цени и да не позволява да я мачкат в живота ѝ.

Галя: Искам да бъде човечна, да вярва в себе си и да може да различава доброто от злото.
Миряна: Да се борят с трудностите и да умеят да си създават радости.

  1. Би ли искала още деца?
Мими: О, да. Стига да мога да имам още, много бих искала Вики да има другарче в живота си.

Галя: Ооо да! Още 2
.
Миряна: Ами, да!

  1. Какво ѝ/им пожелаваш преди да заспят?
Мими: Целувам я и ѝ казвам, че утре е ден за нови подвизи.

Галя: Още е много малка и не ѝ пожелавам нищо, просто я целувам по челцето.

Миряна: Лека нощ.



Това са те…пораснали, малко променени и по-прекрасни от всякога!
Вълшебен празник на всички!